freya_victoria (freya_victoria) wrote,
freya_victoria
freya_victoria

Categories:

Елисавета Багряна "Потомка"

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
ПРАВНУЧКА (перевод Марины Цветаевой)
Нет ни прародительских портретов,
Ни фамильных книг в моем роду.
Я не знаю песен, ими петых,
И не их дорогами иду.
Но стучит в моих висках — лихая,
Темная, повстанческая кровь.
То она меня толкает к краю
Пропасти, которая — любовь.
Юная прабабка жаркой масти,
В шелковом тюрбане ниже глаз,
С чужеземцем, тающим от страсти,
Не бежала ли в полночный час?
Молнию-коня, чернее врана,
Помнят придунайские сады!
И обоих спас от ятагана
Ветер, заметающий следы…
Потому, быть может, и люблю я
Над полями лебединый клич,
Голубую даль береговую,
Конский бег под хлопающий бич…
Пропаду ли, нет, — сама не знаю!
Только знаю, что и мертвой я
Восхвалю тебя, моя родная,
Древняя болгарская земля!
Tags: български език, поезія
Subscribe

  • Post a new comment

    Error

    Anonymous comments are disabled in this journal

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

  • 0 comments