October 29th, 2016

Федя Филкова

Зі збірки «Моята твоя любов» («Моє твоє кохання»)


***
Тъй безнадеждна е надеждата,
която любовта ми храни
с треви омайничета и прашец на пеперуди.
Аз ли вчера бях безумната,
която се изсмя в лицето на тъгата.

***
Наскільки безнадійна ця надія,
котра моє кохання досі живить
пилком метеликів, травичкою-дурманом.
Та божевільна, що сміялась вчора
в обличчя тузі - чи це я була?

Collapse )

Зоя Василева

"Нищо особено"
Откакто те няма, нищо особено не се е случило.
Обичам другите все пак и все още.
Разхождам самотата си, новата рокля и кучето.
Допускам те да ми се присънваш нощем.
При пълнолуние слушам приливите и отливите на моето тяло
как се застигат в апокалиптична хармония.
Нажежавам се до червено, изстивам до бяло.
После нищо не помня.
Честно си плащам осветените спомени, тока, франзелите,
дребните хитрости, картата за библиотеката.
Преодолявам живота, себе си, Умберто Еко
и желанието да се застрелям.

Collapse )